Истинските шампиони

Един материал на Йоана Вълчева.


15 юни 2019 година. Присъствам на допълнителна квалификация за А-финали за момчета до 14 години. Този ден и тази квалификация завинаги се запечатаха в съзнанието ми, защото тогава видях лицата на истинските шампиони.

Паркетът се превърна в арена, оживя от скърцащи маратонки и топки, тупкащи се в него. Въздухът завибрира от възгласите на публиката, от туптящите сърца на играчите, от напрежението, което никой не искаше да покаже, но което неизбежно се спотайваше между стените на залата. Виждах очите на тези момчета, пълни с вяра, с невинни мечти за достигане на големи върхове. Виждах очите на родителите им, в които се четеше надежда.

На този паркет, на тази арена се разрази битка.

За треньорите може би тя прилича на игра на шах със стратегии и комбинации, с думи като „защита“ и „атака“, макар всеки един от тях да знае, че тази битка е била решена много преди това – по време на тренировъчния процес. За децата това беше борба на живот и смърт, защото те даваха всичко от себе си, последните си сили, най-добрите си умения, сърцата си. За публиката всеки полет на топката към коша бе миг на затаен дъх, всяка точка – причина за бурни емоции. Животът ни, на всички присъстващи в тази зала, доби нов ритъм, започна да се измерва в части, в двадесет и четири секунди, в тайм аутове.

Аз не съм фен на баскетбола и ако ми пуснете мач от НБА (NBA), няма да задържите вниманието ми дори за 5 минути, няма да ме впечатлите. Но се превърнах във фен на тези 14-годишни момчета, истинските шампиони. Те ме впечатлиха и вдъхновиха. Те не принадлежат на никой отбор. Те не са Септември, Академик, Доростол, нито някой друг тим, участващ в Елитна или Първа дивизия.

Рузвелт е казал, че „не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги направят по-добре“, а че „уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх.“.

Истинските шампиони на България са всички момчета, които през последната една година излизаха на този паркет, на арената и се бореха докрай, показваха характер и смелост. Без значение какво пише на екипа им и кой отбор ги е картотекирал. Те са истинските шампиони, защото онзи, който има волята да продължава напред, независимо колко е болезнено усилието, печели.

От тях научих, че със самодисциплина си в състояние да постигнеш почти всичко, че е тежко да загубиш, но по-лошо е никога да не се опиташ да успееш. Тези момчета ни преподадоха и един много важен урок – можем да победим, единствено ако действаме заедно.

Затова ти, който четеш това, независимо дали си играч, треньор, президент на клуб, съдия, родител или просто фен, питам те – заедно ли сме? В името на тези деца, в името на баскетбола, в името на нашето бъдеще.


От БК Септември имаме пълна готовност да публикуваме материалите на всички желаещи – просто ни ги изпращайте.

Благодарим на Йоана Вълчева за изпратения текст!

Да върнем децата в залите!

Един за всички и всички за един!

БК Септември